Галерия със снимки на исторически обекти

По тези места е кипял живот още от дълбока древност. Свидетелства за това са представени в музейната сбирка, която е експонирана в сградата на художествената галерия на централната градска улица. Основният фонд съдържа 434 експоната, а допълнителният около два пъти повече. Представена е културата на племената и народите населявали новопазарския район от старокаменната епоха до късното средновековие. Земите тук винаги са били гъсто населени. За това свидетелстват множество селища, крепости и некрополи, както от античната и късноантична епоха, така и от времето на Първото и Второто българско царство. Измежду най-интересните находки са тези от трако-римската епоха. Тогавашното ювелирно изкуство е представено със златни накити, открити в близост до гр. Нови пазар. Специалистите оценяват най-високо двата бронзови балсамарии и двата стола, открити при разкопки край с. Избул. Периодът от късната античност е представен от битови предмети, въоръжения, накити и др. Сбирката разполага и с експонати от епохата на българското средновековие - предмети от бита, ритуални предмети, коланни апликации от воинско снаражение, конска амуниция, накити и др. На площ от 40 дка източно от град Нови пазар има късно антична крепост от периода IV-VI век. Изградена е върху висок рид на Стана плато. До с.Войвода археологическите проучвания идентифицираха и града-крепост Динея, чиято двойна стена е голяма рядкост за този вид строежи. Точно от тук е монавал оживен римски път, който свързвал Черно море с Дръстър/Силистра/ и Абритус/Разград/. Нови пазар също е възникнал от руините на антична крепост. Първите писмени сведения за него датират от 1444 год. В тях се споменава "Йени пазар" /Нови пазар/ като укрепеното селище, край което се е състояла първата голяма битка на полско-унгарският крал Владислав ІІІ Ягело-Варненчик срещу турците. В следващите десетилетия и векове Нови пазар е "касаба", т.е. градец. Това свидетелстват пътешествениците, преминаващи през него - Георг Март Рагузиум, Евлия Челеби, Руджер Божкович. През ХIХ век животът тук е белязан от възрожденски дух. През 1840г. е изградена къща за бъдещия даскал - Илия Вълчев от Кортен. Голямата одая в нея е първата класна стая на къщата-училище. Видният гражданин на "Йени пазар" Иван К. Радов оглавява местните борби за самостоятелна църква и народна просвета, които са овенчани със създаването през 1972г. на читалището в града. Тук е бил организиран таен революционен комитет, а сред новопазарчани е имало и хайдути, и опълченци. Градът е освободен на Св. Марина - 17 юли 1978г. С княжески указ №1071 от декември 1883 год. Александър І Батенберг обявява Нови пазар за град. От тогава насетне тук израстват няколко поколения просветени българи, след които има известни дейци на науката, изкуството, спорта.Сред тях са проф. Жеко Радев - един от първите български географи, цигуларят проф. Леон Суружон и сестра му - художничката Султана Суружон, писателката Калина Малина,историкът проф. Петър Тифчев, първият " д-р хонорис кауза" на Спортната академия - треньорът Иван Абаджиев, актьорът Марио Скуркински и др. На територията на общината днес са съхранени и останките от една светиня за цялото православно християнство - катедралната църква в Плиска, наричана още Голямата базилика. До нея е бил изграден Дворецът на първия архиепископ на България и голям манастир. Тук именно княз Борис Покръстител поканил най-изявените последователи на първоучителите Кирил и Методий - Климент, Наум и Ангеларий. Археологическите проучвания недвусмислено подсказват, че на това място е поставена солидната основа на православното просветителство, на духовния живот в княжеския двор и държавата. Към манастира на българския архиепископ било открито и първото училище. Тогавашните ученици пишели върху навосъчени дървени таблички с метални писала. /Схематична реконструкция на Манастира при Голямата базилика по Павел Георгиев/ Тук започнало процъфтяването на старобългарската литература и огромното й влияние върху средновековната култура в Сърбия, Русия и Румъния. Архитектурата на храма има класическо за този период решение: през тържествен вход богомолците влизат в огромен вътрешен двор - атриум, с колонада отстрани и кладенец в средата. През двора те попадат в предверието на храма, наричано притвор-нартекс, а оттам - в същинската част, наричана кораб - наос. Всъщност корабите са три, защото два надлъжни реда колони и зидани стълбове разчленяват симетрично пространството. Покривът на средния кораб бил повдигнат така, че колонадата но и горе от юг и север редица прозорци. В средата се намира амвон, а в дъното е устроен олтарът.